Фамилна или семейна терапия

Живота не преплита пътищата случайно.

Преди 21 години започнах да работя с деца и младежи. В онези години вярвах в своята кауза и в това, че децата могат да променят. Натоварих ги с отговорност, която не им принадлежи. Вярвах, че те са движещата сила на света. Че те могат да променят своите родители. Толкова много се заблуждавах. Но тогава бях много млада, на 19 години и вярвах, че светът се променя само от силата. Защото аз си мислех, че мога да промена света и го правех с много енергия, любов и разбиране.

След всяка една година натрупан опит и наблюдение, промених посоката си и гледната точка. Всичко тръгва от детството, но се повтаря модела на родителите дори и когато се създадат свои семейства. Пред очите ми пораснаха много деца, които вече имат свои деца, но с идентични проблеми на родителите си. Видях много първични травми, много пресечени пътища, много домашно насилие, зависимости и малко промяна. 

Днес аз съм развиващ се специалист в дисфункционалните семейства. Днес работя усилено в системния подход и съм един от малкото специалисти, които обединяват семейната терапия с когнитивно поведенческата психотерапия. Днес е различен ден, защото мога да помагам на хората през погледа на психологията. Наука, която много търсих и която ми помогна да се изградя. 

Днес съм Дипломант във Великотърновски университет и защитавам Дипломна работа " Модел на психологическа  работа за повишване на родителския капацитет в дисфункционалните семейства". С научен ръководител е проф. Даниела Тасевска.

Разбира се в живота ми преминаха и много други ментори, но оргомна светлина в мен оставят Д-р Ирина Лазарова, която ме въведе в когнитивно поведенческта парадигма и Отец Лоргус, който ми показа базата на семейната психотерапия. Той ме докосна с християнските ценности и по време на 6 месечното ми обучение ми даде любовта към семейно ориентираният подход.

Днес аз обучавам семейства и ги придружавам към техните избори. 

С уважение Галина Палабуюк