Фази на скърбене

Другата страна на радостта е тъгата или скръб. Това е емоционално състояние, породено от някаква загуба – преживяване на раздяла, смърт (нормативна или ненормативна криза). Чувството често води до разнообразни симптоми - най- часто суматични (виене на свят, бодежи в гърдите, свит стомах) и ли загуба на апетит, апатия, безсъние, изтощение, хиперактивност и в някои случаи работохолизъм или друга зависимост.

Психологията на загубата и скръбта ни информира, че тъгуването е неразделна част както от живота, така и от скръбта. В класическата си книга „За смъртта и умирането“ Кюбер-Рос изтъква, че в процеса на скръбта съществуват няколко ясно различими етапа – независимо дали тъгуваме за загубата на работа, любим човек или нашите мечти. Познаването на последователността на тези етапи би било от огромна помощ за нас в преживяването им и в изграждането на чувство за сигурност, тъй като съществува тенденция в някакъв момент хората да започнат да се питат дали не полудяват, да се ужасяват, че са вече съвсем сами, и да се питат дали това някога ще има край. Осъзнаването, че скръбта е най-естествената реакция на загубата, би могло да се превърне в така необходимата в подобен момент помощ, в плахия лъч светлина сред непрогледния мрак.

I фаза на процеса на скръбта това е отрицанието. Често чуваме себе си или другите да казват: „Не мога да повярвам!“ или „Това не може да се случва на мен!“. Изправянето пред загубата е едно от най-големите предизвикателства за нашия организъм. В ранните фази на скръбта е съвсем естествено да изпаднем в шок, да се затворим в себе си, да онемеем или да се развихрим като обезумели, за да блокираме достъпа на грубата действителност до нас. Всички тези реакции поставят тялото и ума на определена дистанция от травмата. Същевременно ни предлагат и възможност да възприемем по-спокойно болезнената истина. Когато светът ни е бил временно обърнат с главата надолу, напълно нормално е да се нуждаем от известно време, за да се приспособим.

II фаза е гневът - хората се вбесяват на началника, който ги е уволнил, на съпругата или съпруга, които са ги напуснали, на Бог, който е допуснал случването на тази трагедия. Но тъй като гневът не е сред „одобряваните“ емоции, обикновено се стараем да го преглътнем или потушим.

III фаза е така нареченото „спазаряване“, при който пробват всички възможни средства за промяна на ситуацията. Опитват се да се „пазарят“ с Бог, със съдбата или със свръхестествени сили/директно или несъзнателно/. Обикновено обещават да бъдат добри или да извършат някое героично дело, само и само съответната сила да премахне наложеното им наказание, в случая – загубата.

IV фаза - Депресия - това е най-дългият и най-тежък етап. Няма друга книга, която да замени липсващата и да запълни празнината в сърцето ви и вие, както и целият свят, сте наясно с това. Осъзнаването на този факт е изненадващо и тъжно и е нужно време, за да го приемете. Ще се появи нова книга, но времето единствено лекува.

V фаза Приемане - това е етапа, в който благодариш, че си срещнал точно този човек, че си извървял път със него и е време да направиш нещо за себе си - пътуване, благотворителност или друго.