Какво е влиянието на изневярата върху развода?
Може ли изневярата на партньора ви да бъде упрекната? Ако се разведете, решение ли е?
Статията може да ви бъде полезна, може да я критикувате, може да критикувате и мен като неин автор, но можете и да я разгледате като възможност за размисъл.
Което и от изброените да предпочитате, означава, че или обмисляте развода си, или търсите начини да възстановите брака си.
При консултация на брачни двойки, винаги насърчавам единия партньор да помисли как се чувства отсрещната страна в тази ситуация, а в някакъв момент на терапията, подтиквам двойката да донесат снимка от сватбата си. Използвам тази техника, защото знам че това са хора, които някога са се обичали, някога са гледали в една посока, някога са си говорили…
В кабинета на психотерапевта идват двойки, които или искат да приключат връзката си спокойно и да запазят децата си и останалото в тях уважение към другия или да спасят най-ценното, което някога са си обещали: в здраве и болест, в богатство и бедност…
Може би някога ще отделя цяла статия за брачната клетва и за екзистенциалния смисъл, който тя носи, защото не искам сега да се отклонявам от основната тема.
Отклонение е точно и това, което се случва и в брачните двойки. С настъпването на всяка една криза, те се отклоняват. Всеки един преживява събитията по различен начин. И тогава някак си пътищата се разделят. И не само…
Изневярата никога не е лесно нещо. За много хора това е основание за развод. В края на краищата повечето хора обещават да бъдат верни на своите партньори в брачните си клетви. Нарушаването на това обещание е ясен знак, че вашият партньор не ви уважава достатъчно, за да бъде верен на думата си.
Предизвикателство е да се преодолее този вид нарушение на доверието. Вероятно се чувствате наранени и предадени. Може също да се чудите дали изневярата на партньора ви може да бъде осъдена, ако се разведете.
Има четири варианта, за които можете да помислите
1. Да простите изневярата и да се съберете отново и да останете във връзката
2. Да простите и да се разделите
3. Никога да не простите и отново да останете заедно
4. Да се разделите и да не простите никога.
Винаги работя за първите два – защото в прошката се съдържа облекчението. В нея има смисъл. В прошката се съдържа свободното пространство.
Влияние на изневярата върху развода
Законът за развода е изминал дълъг път през последните 50 години. Исторически е било необходимо да има приемлива причина за развод. Тези причини включват сериозно малтретиране, импотентност и изневяра. При невъзможност да се докаже един от тези проблеми, съдилищата рутинно са отказвали на хората развод. Поглеждайки още по-дълбоко във взаимоотношенията, хората не са говорили за проблемите си и още повече за насилието, жената е трябвало чинно да се подчинява.
Жената от социума знае, че „каквото и да се случва в дома, навън не трябва да се говори за него“. Децата в тези семейства също са се подчинявали на тази максима. Никой не говори, няма значение как се чувстваш, какво преживяваш, колко лъжи трябва да измислиш за да оправдаеш синините.
Значение на любовта
Никой не знае какво със сигурност означава тази дума. Липсва съгласие, относно нейната определеност, но всички са съгласни за нейната значимост. Повлиява субективната оценка, психичното здраве, благополучието, щастието, смисъла в живота. В логотерапията се определя, като нещо повече от близко приятелство, от романтичен и сексуален интерес. Свързва се с емоционалната близост, с привързаността, с единството и предаността. Тук се има се предвид и платоничната любов към приятелите, любовта към децата, природата, изкуството, универсума, висшата сила.
В психологията е известна като базисна мотивационна тенденция и се определя като действие, а в логотерапията като базисен универсален феномен и част от позитивното трио – Вяра, надежда и любов – подаръците от съдбата.
Франкъл твърди, че това е втория път за израстване на човек и определя любовта като коекзистенциален акт – най - висшето измерение до което може да се издигне човек.
Логотерапията издига любовта, като не я определя само и единствено като състояние на чувствата, а като интенционален акт. Действие - като в този интенционален акт ние се стремим да преживеем другата личност в нейната уникалност, специфичност, незаменимост, неповторимост. Но не само да я преживеем, но и да я осъществим – любовта е осъществяването на друг човек – това може само да се преживее, не може да се обясни.
Интенционално свързвайки се, да осъществиш това Ти, тази негова уникалност и незаменимост, тази негова неповторимост и да го направиш по добрата версия на това Ти. Да го направиш по различен от това което е в момента и да запазиш себе си. Да се свърже безусловно с теб.