Мобинг и булинг

a-viral-video-draws-attention-to-the-effects-of-bullying-722x406-1-.jpg

Мобингът (mobbing – нападане) е сравнително рядко описван като психичен проблем, въпреки че на практика е широко разпространен и далеч не е ново явления в социалната практика.

Ползва се и терминът ganging (от gang – шайка, банда).

Мобингът представлява нападки и издевателства от страна на колеги и началници спрямо определена личност и обикновено се осъществява в професионална среда (на работа), или в училище, или на обществени места.

Нападащите изглеждат като шайка (mob) или банда (gang).

Мобингът обикновено се осъществява по особен групов начин и може да се види като притесняване, обиждане, критикуване, подиграване, малтретиране, изолиране на жертвата, които нейните колеги съзнателно и целенасочено осъществяват.

Освен мобинга можем да срещнем и много по-агресивно поведение, включващо тормоз, преднамерено преследване, жестоко унижаване и оскърбяване, даже и насилие спрямо жертвата.

Това се нарича булинг (от bully – тормозя, насилвам, бия).

Жертвите на мобинга и булинга могат да придобият впоследствие множество психични и психосоматични страдания. Има изследвания които показват щетите от тези форми на насилие не само за отделната личност, но и за самата фирма, институция, общност, група.

Жертвите на мобинга и булинга са между 30 и 50% от хората в една функционираща социална общност. Много, нали? Това е.

Различават се хоризонтален и вертикален тип на мобинга и булинга, като вторият е по линията „шеф - подчинен”, “лидер - член на групата”.

Издевателствата, словесни и/или физически, с новобранците в едновремешната задължителна военна служба у нас, например, както и училищното насилие, насилието в юношеските и младежките групи, са форми на хоризонтален мобинг и хоризонтален булинг. Тези форми могат да са много различни, екзотични, опасни.

Никак не са рядкост и издевателствата от страна на овластения шеф (вертикални мобинг и булинг), към които хората са твърде чувствителни.

Психотерапията при мобинг и булинг се извършва главно със следните методи:

  • Методи за възстановяване на личното достойнство на жертвата. Точно достойнството е най-засегнато от тези форми на насилие върху пациента.
  • Противодействие на деструктивните мисли и намерения, които много често се появяват в съзнанието на жертвата и на които трябва да се противодейства.
  • Методи срещу афективните импулси. Обикновено отвръщането (отговорът) на издевателствата става начало на нова вълна от насилие. Психотерапевтът трябва да консултира пациента си да се справи с конкретната ситуация, с конкретните форми на насилие спрямо него, с конкретните извършители на това насилие. При това следва да се отчита правилото за неотвръщане с насилие.
  • Антитревожни методики. Доколкото проявяваното насилие предизвиква тревожност, която може да породи нови психични проблеми, психотерапевтът непременно трябва да се справи с опасенията и страховете на пациента, както и с очакванията му за нови издевателства.
  • Антистресови методики. Преодоляването на стреса и последствията от него също са важна задача в работата на психотерапевта с пациенти, подложени на мобинг и булинг.

 

Авторът на този текст е акад. Петър Иванов

Текстът е взет от ФБ страницата на групата "Дистанционен курс по психотерапия". Извадка от "Психотерапия при възрастови кризи, болести и инциденти", ИК "Ахат", 2020 г. акад. Петър Иванов

материалът е препубликуван с разрешение на автора

Зареждане на коментарите...