Непобедимата мощ на духа

Днес ми се говори за децата, но не за „обикновените”, а за осиновените.

Преди две седмици осинових детенце, което е заслужило да има дом и родител, който да го обича. Детенце, което има правото да расте в семейна среда и да получи равен старт в живота. Поне така смятам аз.

Без да съм предполагала сред познатите ми се намериха пет човека, които осъдиха. Хора, които наругаха детето без да са го видели и без да са дали възможност, то да порасне и да се разгърне като личност. Хора, които се явиха като врачки, които посочиха с пръст участта му. Чух думи, които няма да забравя и няма да напиша. Не осъждам! Всеки има правото да избира какъв да бъде, окован във веригите на мрака и нещастен или свободен и обичащ. За себе си избирам второто.

С написаното насочвам вниманието към децата – осиновените и тези, които се отглеждат от втори родител и за нещастие съдбовното е да имат тази участ. Но като последовател на логотерапията, аз вярвам в свободното пространство, там където имаме свободна воля и имаме избор. Ние логотерапевтите всекидневно учим нашите клиенти, че в съдбовното не можем да се месим, можем само да го уважим и да му се поклоним, но свободното пространство е целият Всемир. Там имаме възможности, там ние сме отговорни личности.

И пак към хората, които не приемат децата на половинките си.

Всеки познава наследствените фактори и факторите на околната среда, на ранното детство и възпитанието, на телесната конституция и социологичните модели, при което в основата на всички тях стои убеждението, че всички тези статистически достоверни променливи определят и предопределят решително живота и поведението на човека. 72% е влиянието на гените върху интелигентността, на околната среда е 70%. Кой го определя гените или околната среда. Кое е околната среда, какво да кажем за човека, ако е човека, какво да кажем за околната среда,  ако са и двете какво да кажем за свободата. Следователно някои от тези величини трябва да бъдат редуцирани за да оставим място на свободата. Когато имаме “изъм” тогава вече имаме идеология колективизъм - важно е далечното минало, биологизъм и т.н.

Човекът в своята същност е същество, което е винаги насочено към другия. Окото, което вижда себе си и е много тежко бреме.  Възниква въпросът за същността на човека, ако тези 142% ме определят, кой съм аз? Кое е моето място, къде е смисъла? Човекът е много по-комплексен от гените и околната среда. Личността на човека се променя из основи - остава свободата. Ако редуцираме някои модели, ще остане свободно пространство за свободата, за свободната воля,свободното на човешката личност. Свободата се дефинира с "Аз мога да бъда друг". Човекът е същество, което може да бъде драстично различно от това, което гените  и околната среда показват. Свободата е нещо много важно, ние сме белязани от свободата. Понеже сме белязани от свободата, не сме жертви на обстоятелствата, каквито и да било. Те ни влияят, но не могат да определят хода на събитията на нашия живот. Ние сме свободни да имаме позиция. Обстоятелствата могат да бъдат различни - гени, детство, околна среда, удари на съдбата, злоупотреба с нас, но един факт остава непроменен, ние сме свободни морални личности. Ние сме свободни “ЗА”, но не сме свободни “ОТ”. 

Четейки моите размисли, ви моля не осъждайте и не обиждайте. Нека отдадем почит на страдащите и на отхвърлящите, защото тях ги боли повече. Любовта е нещо, което те не притежават. Просто се замислете вие от кои родители сте – обичащи и даващи пространство на децата и вярвате в тях или сте във оковите на отхвърлянето.

Аз вярвам в непобедимата мощ на духа