Неработещи семейни системи

Дисфункционалните семейства се различават от останалите семейства, най – вече поради причини, свързани с начина им на функциониране – членовете на семейството имат различни разбъркани роли, като често може да се налага на децата в семейството да играят ролята на родители, а не обратното.

В случая дисфункцията се изразява в това, че семейството не съумява да съжителства правилно и като цяло методите му на действие са различни от тези, които могат да се наблюдават в определено функционални семейство.

Разликите биват няколко, като от тях се установява най-вече основната и най-важна част, която отличава задружното и функционално семейство от семейството, което среща различни проблеми и не съумява да се справи, а именно:

• При дисфункционалните семейства се наблюдава отричане на даден проблем, чрез поддържане на становище, че не съществува проблем, с който семейството трябва да се справи или няма даден човек в самото семейство, който да подходи в насока за справяне с проблемите – те просто остават на заден план и не са дискутирани;
• При дисфункционалното семейство са налице конфликтни отношения, като границите между членовете на семейството или са прекалено разграничени или прекалено събрани, като по този начин не съществува баланс в техните взаимоотношения;
• При дисфункционалните семейства съществува неспособност за изразяване на дадени чувства или начинът, по който те биват демонстрирани не е приятен за останалите членове на семейството;
• При дисфункционалните семейства най-вече не се зачита желанията и волята на децата, като възрастните са тези, които определят изцяло правилата или поставят ясни ограничения в начина на комуникация и общуване, които пречат на сплотяването на семейството като цяло;
• При дисфункционалните семейства фокуса е изцяло вътре в семейството, като чуждо или странично мнение не се взема под предвид, а в повечето случаи и мнението на определени членове на семейството също;
• При дисфункционалните семейства има ясно обособени правила и роли, които всеки един от членовете има и спазва, като промяна в ролята на някой от семейството води до създаването на проблем с ролите на останалите членове или е в разрез с правилата в семейния кръг;

Дисфункционалното семейство се различава от функционалното такова, по това, че при второто има ясно изградени навици и чувствата са на показ, като всеки един от семейството знае своето място и споделя с останалите членове, докато при дисфункционалните семейства, като цяло липсва зоната на комфорт между членовете на семейството, взаимоотношенията са изцяло базирани на роли и правила, а не толкова на чувства и емоции и липсва сплотеност.

Ролите в дисфункционалното семейство като цяло са разместени, като ролята на единия родител може изцяло да отсъства, а децата в семейството са в повечето пъти пренебрегвани и тяхното мнение или демонстрация на чувства не са вземани под внимание, до момента, в който и самите деца в дисфункционалните семейства не се научат да изпълняват избраната за тях роля и да следват поставените правила.

Видове Дисфункционални семейства

Всяка едно семейство само по себе си формира свой вътрешен свят, в който съществуват само неговите членове, техните чувства и разбирания, както и техните взаимоотношения. При дисфункционалното семейство всички тези граници са размити, като в зависимост от дисфункцията, която се наблюдава могат да се обособят много видове дисфункции при семействата, като някои от тях се базират основно на:

• Прекалено разграничени

  При прекалено разграничените дисфункционални семейства взаимоотношенията като цяло отсъстват и членовете на семейството не се интересуват едни от други, както и от своите чувства и емоции. Съществува преграда, която никой от семейството не преминава, като по този начин самото семейство не успява да се сближи, нито да изгради здрава връзка по между си, тъй като самите членове на семейството не се приемат за близки по между си. Не се обръща внимание на чувствата на членовете на семейството, като всеки най – вече гледа своите собствени чувства и желания, егоистичните подбуди са на първо място за такъв тип семейства, като емпатията почти изцяло отсъства. Взаимоотношенията между децата и възрастните са изцяло отсъстващи, като децата в повечето пъти не могат да разчитат на своите родители, а те от своя страна изискват децата им да се държат по определен начин, да спазват определени правила и по този начин се сформира огромна дистанция между тях, която в последствие продължава да се разраства с израстването на децата, до момент, в който членовете на семейството съвсем не се отчуждят едни от други.

• Прекалено събрани

  При прекалено събраните дисфункционални семейства се наблюдава възприемчивост на настроенията на някой от членовете, като по този начин даден член от семейството, в случай че се чувства тъжен, всички останали членове на семейството трябва да се чувстват по този начин, без значение какво реално изпитват. Границите на взаимоотношенията са прекалено събрани, като в случая, ако даден член от семейството изпитва затруднения, останалите членове от семейството изпитват солидарност към него, като се държат по същият начин и отново играят определена роля. Тези дейности не се извършват поради изпитването на определени чувства на емпатия или загриженост, а по-скоро поради задължението да се извършат. При прекалено събраните дисфункционални семейства се наблюдава и неспособност на членовете на семействата да възприемат критика или съвети за начина си на поведение, като в повечето пъти те са изградили даден вид взаимоотношения, които трудно биха могли да се променят, но това не означава, че тези взаимоотношения непременно са близки или се крепят на доверие или нещо повече от роля, която всеки един от членовете играе.

В повечето пъти дисфункционалните семейства и техните членове не осъзнават разликите, които при сравнение с функционалните семейства могат да се наблюдават. Това е така, тъй като в техния кръг и семейният им светоглед нормално е това, което самите те приемат за такова, макар и различно от общоприетото.

Дисфункцията в повечето пъти е причинена от повече от един признак, като с течение на времето признаците се засилват, отколкото да отслабват, но те в повечето случаи не правят впечатление на членовете на семейството, тъй като те са свикнали да живеят по един определен начин, който за тях граничи с нормалното.

Дисфункцията във всяка едно семейство може да бъде причинена от един от членовете на семейството или от всички членове, взети заедно, като вместо да се преустановява, тя се засилва, като по този начин разстоянието или това, което събира семейството се увеличава. Важно е да се установи първоизточника на дисфункцията, за да може в последствие да се разбере от къде произлизат проблемите в семейството.