Обсесивно – компулсивно личностно разстройство

Обсесивно – компулсивно личностно разстройство (ОКЛР) се характеризира с всеобщата загриженост за подреденост, перфекционизъм и контрол (без място за гъвкавост), което забавя или пречи на изпълнението на конкретна задача или дейност. Диагнозата се поставя по клинични критерии и от специалист психиатър. Лечението е добре да бъде придружено с Когнитивно – поведенческа психотерапия.

Симптоми и признаци на ОКЛР

Симптомите на обсесивно-компулсивно личностово разстройство на личността могат да отслабнат дори за период от време, по-кратък от 1 година, но тяхната устойчивост (т.е. честота на ремисия и рецидиви) в дългосрочен план е по-малко ясна.

При пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство на личността, загрижеността за реда, перфекционизма и контрола върху себе си и ситуациите пречи на гъвкавостта, ефективността и откритостта. Твърди и упорити в дейността си, тези пациенти настояват всичко да се прави по специфични начини.

За да запазят чувството за контрол, пациентите се фокусират върху правила, дребни подробности, процедури, графици и списъци. В резултат на това основната точка на даден проект или дейност се губи. Тези пациенти многократно проверяват за грешки и обръщат изключително внимание на детайлите. Те не използват добре времето си, като често оставят най-важните задачи до края. Тяхната загриженост за детайлите и уверяването, че всичко е перфектно, може да отложи безкрайно завършването. Те не са наясно как тяхното поведение се отразява на колегите им. Когато се фокусират върху една задача, тези пациенти могат да пренебрегнат всички други аспекти от живота си.

Тъй като тези пациенти искат всичко да е направено по специфичен начин, те изпитват трудности при делегирането на задачи и работата с другите. Когато работят с други, те могат да направят подробни списъци за това как трябва да се изпълни дадена задача и да се разстроят, ако колега предложи алтернативен начин. Те могат да откажат помощ, дори когато изостават от графика.

Пациентите с обсесивно-компулсивно личностово разстройство са прекомерно посветени на работата и производителността; тяхната отдаденост не е мотивирана от финансова необходимост. В резултат на това развлекателните дейности и взаимоотношенията са пренебрегнати. Може да си мислят, че нямат време да се отпуснат или да излязат с приятели; те могат да отложат ваканция толкова дълго, че това да не се случи, или може да почувстват, че трябва да вземат работа със себе си, за да не губят време. Времето, прекарано с приятели, когато се случи, обикновено е във формално организирана дейност (например спорт). Хобитата и развлекателните дейности се считат за важни задачи, които изискват организация и упорита работа за овладяване.

Тези пациенти планират много подробно и не желаят да обмислят промени. Тяхната безмилостна твърдост може да разочарова колеги и приятели.
Изразяването на обич също е строго контролирано. Тези пациенти могат да се отнасят към другите по официален, скован или сериозен начин. Често те говорят само след като помислят за идеалното нещо, което да кажат. Те могат да се съсредоточат върху логиката и интелекта и да са нетолерантни към емоционално или експресивно поведение.

Тези пациенти могат да бъдат прекалено ревностни, придирчиви и строги по отношение на въпросите на морала, етиката и ценностите. Те прилагат строги морални принципи към себе си и към другите и са строго самокритични.

Разликата между обсесивно – компулсивно разстройство и обсесивно – компулсивно личностно разстройство

• Обсесивно – компулсивно разстройство (ОКР):
  Пациентите с ОКР имат истински обсесии (повтарящи се, нежелани, натрапчиви мисли, които причиняват изразена тревожност) и компулсии (ритуалистично поведение, което смятат, че трябва да направят, за да намалят своите обсесии, свързани с тревожност). Пациентите с ОКР често са обезпокоени от липсата на контрол върху натрапчивите влечения. При пациенти с обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР), необходимостта от контрол се ръководи от тяхната загриженост за реда, така че тяхното поведение, ценности и чувства са приемливи и в съответствие с тяхното самочувствие.
• Избягващо разстройство на личността:
  Както избягващите, така и обсесивно-компулсивните личностни разстройства се характеризират със социална изолация; обаче при пациенти с обсесивно-компулсивно личностово разстройство, изолацията е резултат от даване на приоритет на работата и производителността, а не на взаимоотношенията.
• Шизоидно разстройство ла личността:
  Шизоидните, и обсесивно-компулсивните личностни разстройства се характеризират с привидна формалност в междуличностните отношения и с откъсване. Мотивите обаче са различни: основна неспособност за интимност при пациенти с шизоидно разстройство на личността срещу дискомфорт от емоции и отдаденост на работата при пациенти с обсесивно-компулсивно личностово разстройство.

Лечение на ОКЛР

• Психодинамична психотерапия
• Когнитивна поведенческа терапия

Важно! Всяка една диагноза се поставя от психиатър.