Петте травми в детството

Петте травми в детството представляват болезнен опит, който е започнал в ранен етап и ни изгражда като зрели личности. Точно този опит в детството ни е направил такива, каквито сме и ние реагирамв по определен начин на всяка ситуация или не реагираме. 

Малко повече за травмите от детството: 

1. Страх от изоставяне - Изоставянето се преживява тежко от детето. Има много деца, които питат родителите си дали ще бъдат взети от детската градина. Тази тревожност е свързана с несигурността на детето. Като възрастни тези хора стават несигурни и ного често първо те изостават за да не бъдат изоставени. Чувастват се неподкрепени и често не предприемат действия заради таза несугурност. Предизвикателството пред тези хора е страхът от самотата. 

 2. Страх от отхвърляне - Този страх пречи детето да приеме собствените си чувства, еооции, исли и преживявания. Това поведение причинява в детето постоянна бдителност и неуението то да се доверява. Този страх пречи при изграждане на себеоценка. Често осиновените деца преживяват страх от отхвърляне и нежеланост. В зряла възраст такава личност се чувства непълноценна и отхвърлена, трудно създава отношения и запазва такива.  

3. Унижение - тази трявма се развива тохава, когато детето е непрекъснато критикувано, когато са у поставяни етикети от най-близките му хора "ти си лош"; "за нищо не ставаш"' "ти си глупак". Този начин на общуване и поведение категорично разрушава себеоценката на детето. Поведението му става променено, плахо, затворено, понякога агресивно. Това е зав за помощ! Вътрешната сигурност на детето е разрушена и то спира да споделя. Често се наблюдава силна автоагресия. 

4. Предателство или страх от доверяване - случвало ли се е родителите ви или близките постоянно да са нарушавали обещанията си? Това води до чувство на предателство и измама. Вследствие се формира недоверието, липса на споделяне. Детето притъпява своите емоции, като започва да ги счита за незначителни и да открива в тях слабо място. Често такива възрастни стават контролираши, перфекционисти и работохолици. Никой не може да свърши работата по-добре от тях, правят проверки на служителите си, не могат да възлагат задачи на други хора. Склонни са да наблюдават другите през каера или да звънят по няколко пъти дали задачата е свършена, поставят кратки срокове. Тези възрастни са често със засилена тревожност. 

 
5. Несправедливост - най-често срещаните емоционални травми е чувството за несправедливост. Това са много изискващи личности, които геберират чувство на безсилие и безполезност - както в детска възраст, така и в зряла.