СВЕТЪТ Е ЗА ВСИЧКИ

Днес ми се говори за дискриминацията!

Не със гняв или омраза, а със съжаление.

Накратко моята история. Аз съм осиновител на едно прекрасно дете, което има своята специална история. Дете, което е не само мое, но и моя отговорност е да му дам цялата Вселена и всичкото познание за света, което нося и което ще придобия докато я възпитавам. Дете, което има огромна душа и носи добротата за да създава свой свят на промяна. 

Днес ние бяхме на една от общинските площадки във Варна (без да казвам коя), на една от многото, в която си играеха дете с ментални увреждания и моето наред със всички останали, някак си разбрали или недоразбрали останалите баби и майки, че детето ми е специално. Но всички те отдръпваха децата си от моето и от детето със специални увреждания. Аз днес не пиша статията за да се жалвам. Нямам за какво да го правя!  Лично аз уча детето си, че не е нужно да харесва всички и да бъде такава, каквато тя иска да е - нестандартна, креативна, умна, ползотворна, променяща, активна. Пиша статията за да дам пояснения за дискриинацията и колко жестока е!

Дискриминацията е НЕВЪЗПРИЕМАНЕТО на другия. 

Въпросът е защо не го възприемаш и какво има той, че теб те дразни? 

Според Карл Густав Юнг когато някои хора ни дразнят, това издава някои процеси вътре в нас – нашето раздразнение е проекция на това по какъв начин работи механизмът на психологическа защита. Всичко това е свързано с архетипа „Сянка“. 

Ако мразиш някого, мразиш в него нещо, което мразиш в себе си / Херман Хесе

Всичко, което ни дразни в другите, може да доведе до по-доброто разбиране на нас самите / Юнг 

И двамата автори отбелязват, че, ние изпитваме гняв, омраза или разочарование заради нас самите. "Другите" просто ни помагат тези емоции да се провокират. Истината е, че нашата негативна емоционална реакция към недостатъците на другите отразява нещо, което се случва вътре в нас.

Психологическата проекция е добре известен механизъм за самозащта. Той предизвиква проекция на собствената ни неувереност.

Дискриминацията е механизъм, с който аз мразя себе си, своите недостатъци. Дискриминацията за съжаление е болест на цялото общество, не на майките или бабите на детската площадка, а на обществото.

Ниска себеоценка, която се предава от поколение на поколение. За да бъде личността здрава, тя трябва да приеме първо себе си и след това да възпитава.

 Аз се казвам Галина Палабуюк една от многото, които работят активно с деца и млади хора за да бъдат те днес успешни лидери и да бъдат някога възрастни с глас. И както много мои близки казват: "Трудно е да си Галина", аз използвах пространството за да кажа на всички онези баби и майки, които виждат само себе си, че днес светът е по-различен, динамичен и мразещ дискриминацията и езиът на омразата. Днес светът има друг език, нарича се Детско и младежко участие. 

Използвам личният си сайт за да пиша и за да стига до повече хора и да им дам вярата, че докато работя с млади хора, няма да се изморя да променям тяхното мислене, нагнетено от подобни баби и майки. Няма да се изморя да бъда сред децата и да ги променам 

С уважение към недискриминиращите

Галина Палабуюк