Трагичната триада - Болка, Вина и Смърт
В този текст бих искала да представя една от основните триади на Виктор Франкъл. Излизам от познатия на моите читатели художесвтен стил за да създам обща рамка на тази основна в логотерапията триада.
Следващите статии отново ще бъдат художествени и ще са базирани изцяло върху тази триада болка - вина - скръб за да се почувства, че животът във всяка една ситуация е важен и ценен.
ТРАГИЧНАТА ТРИАДА
Болка, Вина и Смърт в логотерапията и разбирането за трагичния оптимизъм
В едно интервю, което четох на Елизабет Лукас с Виктор Франкъл, запомних една негова фраза: "Всеки човек има свой собствен Аушвиц."
Животът на всеки човек е изпълнен с различни тревоги, страдания, провали, болести и изпитания. На всеки винаги му липсва нещо, за да бъде щастлив. И в същото време малко хора могат да кажат, че в живота им липсват тъжни събития и преживявания. Когато говорим за живота и съдбата на един човек, определено можем да кажем, че всеки от нас живее свой уникален и несравним живот. И чия болка е по-силна и чие преживяване е по-интензивно, не може да се каже. Животът на всеки човек е едновременно празник и трагедия и тъжен и щастлив.
В логотерапията ние твърдим, че човешкото съществуване е отговорно съществуване. Човекът отговаря на въпросите на живота, а не обратно. От-го-ва-рянето е през действията. Ние сме отговорни чрез свободата и позицията, която заемаме към настоящето. И щом животът ни е призовал, ние се отнасяме отговорно и свободно към неговите предизвикателства.
Животът безкрайно много ни изправя пред необходимостта да отговаряме за изборите, които правим в рамките на свободата, която ни е дадена. Както пише Е. Лукас в една от книгите си, "животът не се церемони с нас. Може да ни постави, когато не го очакваме и не го заслужаваме, в най-абсурдно положение и пред най-неразбираеми факти". В резултат на това животът на човека се определя не от това пред какви суперизпитания го поставя, с какви въпроси го озадачава, а от това как той издържа, преживява, понася тези изпитания и как животът му при всякакви условия запазва своите потенциални значения.
В логотерапията има две основни, фундаментално важни триади:
- Болка - Вина - Смърт
- Вяра - Надежда - Любов
Трите основни фундаменда 1) свободна воля, 2) воля за смисъл и 3) смисъл в живота, са представени в основните ценности, които Франкъл поставя пред нас 1) ценностите на творчеството, 2) ценностите на преживяването и 3) ценностите на нагласата. Стойностите на отношението към живота са разгледани в първата триада - смисленото отношение към болката, вината и смъртта, което Франкъл нарича трагичната триада на човешкото съществуване.
Болката, смъртта и вината са неизбежни, тъй като са последствия от човешката крайност. Затова, смята Франкъл, те не трябва да се третират като нещастие. И самата логотерапия не бива да се смята за песимистична. Логотерапията е по-скоро оптимистично отношение към живота, "защото учи, че няма трагични и негативни аспекти, които чрез отношението към тях да не могат да бъдат трансформирани в положителни постижения, триумф и героизъм.
Първият аспект - смъртта - е една от даденостите на човешкия живот. Според Франкъл "крайността на човешкото съществуване води до смисъла на живота. Ако човек беше безсмъртен, тогава забавянето и отлагането на всичките му дела биха били оправдани и нямаше да има нужда да се прави каквото и да било точно сега. Има смисъл човек да използва минаващото време само ако съществуването е крайно". Какво би правил човека, ако знаеше, че няма край. Този край ни мотивира да завършваме задачите си и да мислим за бъдещето. Именно този напредък в годините се изразява и в желанията ни да се движим и да осъществяваме целите си.
Целият живот е поредица от моменти, които непрекъснато умират във времето и които никога не се връщат. Разбирайки това, човек осъзнава преходността на живота, започва да цени всеки момент от него и да го използва по възможно най-добрия начин. Оттук Франкъл извежда категоричния императив на логотерапията: "Живейте така, сякаш живеете за втори път и първия път вече сте направили толкова лошо, колкото се каните да направите сега."
В същото време, когато говорим за крехкостта на живота, "човек обикновено вижда само стърнището на крехкостта и не обръща внимание на пълния обор на миналото. В миналото нищо не е безвъзвратно изгубено, но всичко е неразделно съхранено в пълна безопасност и сигурност. Никой и нищо не може да ни отнеме това, което сме съхранили в миналото. Това, което сме направили, не може да бъде отменено. Това повишава отговорността на човека. Пред лицето на крехкостта на живота той е отговорен за използването на възможностите за актуализиране на потенциала и реализиране на ценности...". В този смисъл младите хора могат да завиждат на по-възрастните, тъй като вече са реализирали много от потенциалните си възможности, докато младите тепърва ще правят това и доколко ще могат да се реализират.
Спомняйки си живота си, човек може да каже с известна тъга, но в същото време и с голямо задоволство: "колко хубаво беше / се случи в живота ми", "колко прекрасно, че това се случи с мен", "колко се радвам, че видях/почувствах това", "колко прекрасно, че направих това" и т.н. И това е нещо, което вече се е случило, което ще остане завинаги в сърцето му, което дори времето не може да му отнеме. По думите на Е. Лукас това е паметникът, който човек е издигнал с живота си.
Вторият аспект на трагичната триада е болката. Никой не успява да живее без болка и страдание. Но има ли смисъл от тях? Ако говорим за болка и страдание, чиито причини могат да бъдат отстранени, тогава смисълът ще бъде да се отстранят. "Ненужното страдание е мазохизъм, а не героизъм" (Франкъл). И само ако е невъзможно да промените ситуацията, която причинява болка и страдание, тогава можете да изберете отношението си към тях. Именно това страдание - съдбовно, "благородно" страдание - дава шанс на човек да намери смисъл в него, да прекрачи границите на своята човечност, да разкрие истинската си същност. Говорейки за значението на страданието, Франкъл цитира думите на И. Бейкън "Страданието може да има смисъл, ако ви промени към по-добро".
Що се отнася до третия аспект - вината, Франкъл смята, че никое действие или дори престъпление не може да се обясни единствено с генетични, социални и психологически фактори. В противен случай бихме лишили човек от свободата и отговорността за действията си, свеждайки го до машина, която изисква подходящ ремонт. И дори самите престъпници, според него, се отвращават от подобни обяснения и предпочитат да поемат отговорност за действията си. Припомняйки си речта си пред закоравели престъпници в затвора Сан Куентин близо до Сан Франциско, Франкъл си спомня: "Не исках да ги накарам да се чувстват виновни. Не им казах: "Вие сте безпомощни жертви на образование, семейни обстоятелства." Казах им: "И вие сте хора като мен. И вие като хора сте свободни и отговорни. Вие сте имали свобода и сте избрали да извършите престъпление. И така станахте виновни. Но сега имате отговорността да преодолеете тази вина, като промените себе си и подобрите своята личност и характер".
Да бъдеш виновен и да бъдеш наказан е право и привилегия на човек (М. Шелер). Вината и нейното осъзнаване в някои случаи позволяват на човек да стане по-добър човек (вината може да попречи на човек да прави лоши неща, вината може да го подтикне към решителни положителни действия, вината може да събуди състрадание в човека и т.н.).
Да бъдеш човек в логотерапията означава да си свободен и отговорен. Изключение според Франкъл е вината, при която човек също е отговорен, но не е свободен. "Вината е отговорност без свобода, с изключение на свободата да избираш правилната гледна точка за вината". Трябва също така да се подчертае, че Франкъл смята вината за изключително индивидуален феномен и се противопоставя на т.нар. колективна вина, защото е напълно неоправдано един човек да носи отговорност за действията на друг.
Важно е да се отбележи, че Франкъл диференцира разликите в позициите, които човек може да заеме по отношение на болката и вината. "При болката човек заема определена позиция по отношение на съдбата си. В противен случай страданието няма да има смисъл. При вината човек заема позиция спрямо себе си. По-важното е, че съдбата не може да бъде променена - иначе не би била съдба. Човек може да промени себе си, иначе не би бил човек. Способността да се оформя и прекроява е прерогатив на човешкото съществуване".
Разбирането на трагичния оптимизъм
Франкъл науава за силата на трагичния оптимизъм когато е изправен пред лицето на ужаса, с който се сблъсква в нацистките лагери на смъртта. Той се е надявал, че случилата се катастрофа няма да бъде напразна за човечеството и няма да позволи това да се случи в бъдеще. Това е било част от неговия оптимизъм.
При всякакви обстоятелства, дори и най-трагичните, човек може и трябва да намери причини да каже "Да!" на живота. Въпреки всичко. Това означава, че във всяка ситуация трябва да търсите оптималния смисъл. Франкъл пише: "Най-доброто" на латински се нарича оптимално - затова говоря за трагичен оптимизъм, т.е. оптимизъм пред лицето на трагедията и отчитане на човешкия потенциал, който в своя максимум позволява (1) да превърне страданието в постижение и подвиг; (2) използвайте вината като възможност да промените себе си към по-добро; и (3) намирайте в преходността (крайността) на живота стимул да действате отговорно".
В същото време Франкъл, бидейки реалист, ни напомня, че оптимизмът и надеждата, както и вярата и любовта не могат да бъдат контролирани или насилвани. Не можеш да накараш човек да стане оптимист въпреки всички лоши обстоятелства, въпреки пълната безнадеждност.
"Въпреки нашата вяра в човешкия потенциал на човека, ние не трябва", пише Франкъл, "да си затваряме очите за факта, че хуманните хора са и може би винаги ще останат малцинство. Но затова всеки от нас се чувства призван да се присъедини към това малцинство. Нещата са зле. Но те ще станат още по-лоши, ако не направим всичко по силите си, за да ги подобрим".
Днес има повече от десет хиляди болести на земята, огромен брой хора живеят под прага на бедността, в бедност, бездомни и безпомощни. Много от тях са в ужасяващи условия на войни и бедствия, жертви са на катастрофи и катаклизми, аварии. Всеки осъзнава в една или друга степен, че е смъртен...
Къде можем да намерим поводи за оптимизъм и сила да живеем, творим, обичаме и се радваме на живота? В разбирането на парадоксалността на живота, в умението да устоиш на ударите на съдбата, в умението да се прераждаш и възкръсваш от болката и страданието, във волята за живот, в упоритостта на духа. "Смелостта не е липсата на страх, а способността да действаш въпреки страха. Смелостта е победата на любовта и решителността на нашите сърца над напълно рационалните предупреждения на ума, който се грижи за нашата безопасност".
За да напиша днешният материал използвах:
- Лекциите на Д-р Парушев
- Човек в търсене на смисъл
- Човек в търсене на висш смисъл
- Стремеж към смисъл
Психолог, консултант логотерапевт. Отдадена съм да помагам на тези, които ме търсят, на тези, които избират да живеят с хармония, душевен мир и любов.