Закони и ред в семейната система според фамилните терапевти
Според Берт Хелингер и неговият теоретичен модел на семейните констелации, психическото страдание се разглежда като породено от нарушаването на законите, които управляват семейството, а именно:
- Закона за принадлежност
- Закона за реда
- Закона за баланса
Всеки един член на дадено семейство би следвало да изпитва принадлежност към него, към начина, по който си взаимодейства с останалите членове, както и поради това, че семейството подсигурява усещането на сигурност на своите членове, а също така и подпомага за създаването на усещане за собствен свят, в който се разграничават основните закони и правила, според създадените такива от самите членове.
Принадлежността е един от основните стремежи на хората, като по този начин те знаят своето място, както и съумяват да развият взаимодействие на различни нива с членовете на своите семейства и също така да сформират микросвят, който описва атмосферата в семейството, от която всеки един от членовете може да се ползва.
Закон в семейството е принадлежността, като по този начин всеки един от членовете на семейството може да се отъждестви със самото семейство и с устоите, които следват.
Закона за реда е свързан с начина, по който дадено семейство съумява да установи ред и контрол на всички свои членове, като не потъпква едни за сметка на други, а съумява да даде равни права на всеки един от тях. Редът е за това, за да се спазва, като семейството само създава свои рутини, които да изпълнява или имат своите собствени обичаи и начини за справяне в определени ситуации. Редът представлява възможност всеки един от членовете на семейството да знае във всеки един момент какво може и не може да прави, а също така и както да избягва, за да не пречи или нарани по този начин чувствата или разбиранията на някой от останалите членове на семейството.
Закона за баланса е свързан с това, че всяка едно семейство трябва ясно да съумява да балансира своите взаимоотношения, чувства и вземайки дадено решение да не пренебрегва, чрез него желанията или чувствата на останалите членове на семейството.
Баланса се постига трудно, имайки предвид разликите в разбиранията и желанията на членовете на семейството, но именно тук най – важна роля играе редът, по който се извършват дейностите и се вземат решенията в дадените семейства.
Чрез усещането за принадлежност, ред и баланс, всяко едно семейство има своите методи на действия, взаимоотношения и разбирания, като по този начин семействата се различават, като приемано за нормално при едни, може да не бъде така прието от други семейства.
Микро света на семействата е това, което ги различава едни от други, като членовете на семейството и най – вече родителите са тези, които поставят основите на развитието на семейството като цяло, както и на възможността за спазване на ред и поддържането на баланс в него.
Именно тук идва основната разлика, която се наблюдава при дисфункционалните семейства, като по този начин те срещат трудности с усещането за принадлежност, въдворяването на ред или установяването на баланс във всяка една от своите дейности или взаимодействие, поставяйки по този начин основните семейни ценности под въпрос и функционирайки по съвсем различен начин, който не може да бъде сравнен с функционалните такива, тъй като няма почти нищо общо.