Етапи на развитие на детето според Пиаже
Жан Пиаже е роден в Швейцария през 1896г. Той е най-известният детски психолог в историята на психологията. След като получава докторска степен по биология, тойзапочва да се интересува повече от психологията и основава най-ранните си теории на внимателното наблюдение на собствените си три деца. Пиаже смята, че прилага биологичните принципи и методи към изучаването на човешкото развитие, и много от термините, които въвежда в психологията, са извлечени директноо от биологията.
КАК СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА РАЗВИТИЕТО?
Пиаже е убеден, че всички деца се раждат с вродена склонност да взаимодействат и да осмислят средата си. Той нарича основните начини за организиране и преработка на информацията когнитивни структури. Малките деца демонстрират модели на поведение , наречени схеми, които по-големите деца и възрастните също използват при боравене на обектите в света. Използваме схемите, за да откриваме различни неща и да действаме в света. Всяка схема третира всички обекти и събития по един и същ начин. Например повечето бебета ще открият, че едно от нещата, които човек може даправи с обектите, е да ги блъска. Когато правят това, обектът издава шум и те виждат как той се удря в някаква повърхност. Наблюденията им показват нещо за обекта. Освен това бебетата учат за обектите, като ги хапят, сучат или хвърлят. Всеки от тези подходи към взаимодействието с обектите е схема. Когато новородените се натъкнат на някакъв нов обект, как знаят какъв е той? Според Пиаже те ще използват схемите, които са развили, и ще открват дали обектът издава силен или слаб шум, когато го удрят, какъв е вкусът му, дали дава мляко и дали се търкаля или просто тупва, когато е пуснат на земята.
Блъскането е любима схема, използвана от бебетата, за да изследват света си.
Асимилацията се появява тогава, когато детето включва нови обекти в схемата.
Акомодацията (неволева функция на зрителния анализатор)се появява тогава, когато нов обект не съответства на съществуващата схема.
АСИМИЛАЦИЯ И АКОМОДАЦИЯ
Адаптацията според Пиаже е процесът на приспособяване на схемите в отговор на средата чрез асимилацията и акомодацията.
Асимилацията е процесът на разбиране на нов обект или събитие от гледна точка на съществуваща схема. Ако дадете на бебето малки предмети, които то никога пред това не е виждало, но наподобяващо пизнати обекти, то вероятно ще ги сграбчи, ще ги хапе и ще ги блъска. С други думи, детето ще се опита да използва съществуващите схеми, за да учи за непознатите неща. По същият начин ученик може да има схема за да учене, която включва записване на информацията на карти и учене на изуст на съдържанието на картите. след това той може да се опита да приложи същата схемакъм усвояването на трудни понятия, например икономиката, при които такъв подход е неефективен.
Понякога старите начини за спрявяне със света не работят. Когато това се случи, детето може да модифицира съществуващата схема в светлината на новата информация или опит - процес, наречен акомодация. Например, ако дадете яйце на бебе, което има схема на блъскане за малките обекти, е ясно какво ще стане с яйцето. По-малко очевидно е какво ще се случи със схемата за блъскане на бебето. Заради неочакваните последствия от блъскането на яйцето то може да проени схеата. В бъдеще детето може да удря накои обекти силно, а други по-слабо. Ученикът, който учи чрез запаметяване само наизуст, вбъдеще може да използва друга стратегия за справяне.
ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕТО
Пиаже разделя когнитивното развитие на децата и юношите на четири стадия:
1. сензомоторен
2. предоперационален
3. конкретно операционален
4. формално операционален
Той е убеден, че всички деца преминават последователно през тези етапи и никой не може да пропусне даден стадий, въпреки, че отделните деца преминават през стадиите с различен темп. Децата могат едновременно да изпълняват задачи, свързани с различни сатадии, особено през предходните периоди към нов етап.
Всеки етап е белязан от появата на нови интелектулни способности, които позволяват на хората да разбират света по все по-сложен начин.
1. Сензомоторен - период: от раждането до 2 години - основни постижения: фориране на понятието "постоянство на обекта" и постепенн прогресия от рефлекторното поведние към целенасочено поведение. През този стадий бебетата и малките деца изследват света и моторните си умения.
2. Предопрационален - период: от 2 до 7 години - основни постижения: развиване на способността да се използват символи, за да представят обектите в света. Мисленето става егоцентрично и центрирано. Докато бебетата могат да учат и да разбират света само чрез физическото манипулиране, децата на предучилищнтата възраст са способни да мислят за нещата и огат да използват символи, за да си представят умствено обектите.
3. Конкретни операции - период: от 7 до 11 години - основни постижения: Подобряване на способността да се мисли логично. Новите способности включват използването на операции, които са обратими. Мисленето е децентрирано, а решаването на проблеми не е толкова ограничено от егоцентризма. Децата все още не могат да мислят като въсрастните. Те все още са приковани в света такъв, какъвто е, и имат трудности с абстрактното мислене.
4. Формални операции - период: от 11 до зряла възраст - основни постижения: Възможно е абстрактно и напълно символно мислене. Проблемите могат да се ряшават чрез използването на системно експерементиране. В началото на пуберитета мисленето на децата започва да се развива във формата, която е характерна за възрастните.
За написването на статията са използвани различни източници и най- вече литература на Жан Пиаже