Супервизия

Какво означава понятието "супервизия"?

Самата супервизия представлява оказване на професионална и методическа подкрепа на персонала от психолог, с оглед изпълнение на целите на услугата и постигане на по- високото качество, а също така и изграждане на модел за обективно и емоционално устойчиво професионално поведение. И съответно поддържане на професионалното самочувствие на специалистите, работещи в тези услуги или консултиране при разрешаване на трудни конфликтни ситуации вътре в екипа или създадени заради процеса на работа. Целта е от една страна - оказване на професионална помощ, от друга - снемане на напрежението и професионалния стрес. Най- общо супервизията касае целия персонал на дадената услуга. За различните услуги периодичността на провеждане на супервизията е различна. Супервизията се прави от неутрален за услугата човек.

Основна цел на супервизията е подобряване на работната ситуация, което включва:

  • подобряване организацията на работа
  • подобряване на работната атмосфера;
  • нарастване на специфичната за съответното поле компетентност;
  • психохигиена – превенция и развиване на способност за справяне с вътрешни “замърсявания” в живота на помагащия /самообвинения, самонаранявания, напрежение от живот в общност;
  • развиване на способността за съвместна работа /коопериране/;

Функции на супервизията:

  1. Анализ на динамиката на професионалните отношения, било то отношения между професионалистите и техните клиенти или отношенията между самите професионалисти;
  2. Изследване доколко тези отношения се припокриват със съответната роля – т.е. изследва се отражението на отношенията между професионалист и клиент или между професионалист;
  3. Супервизията опосредства двете равнища на анализ и изяснява съвместимостта или несъвместимостта на психичните и институционалните структури;

Основни теми, които се обсъждат по време на супервизия:

Супервизията се занимава с конкретно поставени въпроси от професионалното ежедневие на участниците, както и с въпроси на съвместната работа на лица с различни роли и функции в полетата на дейност и с различна позиция в йерархията. В процеса на работа могат да се откроят следните ситуации, които се поставят на обсъждане:

  1. Често специалистите имат потребители, чиито проблеми не могат да бъдат разрешени дори при интензивно професионално взаимодействие. Усещането за несправяне със ситуацията изисква обратна връзка от друг специалист /супервизор/;
  2. Проблемните ситуации имат икономически, социални и психически причини; често, когато тези ситуации станат обект на професионално отношение, вече е твърде късно: негативният опит и последващото погрешно поведение са затвърдени; супервизията се конфронтира с ефекта на закъснението;
  3. Претоварване с роли: в резултат на участие в интердисциплинарни екипи специалистът с помагаща професия придобива свръх изисквания, свръх отговорност към себе си или колегите си;
  4. Полето на взаимодействие с клиенти със социални проблеми е многозначно и неспецифично;
  5. Поради натрупването на проблеми от различно естество често възниква нужда от рефлексия;
  6. Трудно измеримият успех в професията води до конфликт между: специалиста с помагаща професия и управлението /между контрол и помощ/;
  7. Емоционалните и личностни характеристики на специалиста с помагаща професия се проявяват в единство с професионалната му дейност. Чрез супервизия се постига ясно разграничаване между личност, роля и функция на специалиста;
  8. Специалистът с помагаща професия изпитва безсилие към причинителите на психосоциалната проблемна ситуация и към по-висшестоящите инстанции, но в отношенията си с клиента той разполага с твърде много власт;
  9. Възниква нуждата от саморефлексия и рефлексия от останалите по отношение на собствената дейност като помагащ.

Под помагаща професия се има в предвид – всички социални услуги, лекари и медицински сестри, учители, полицаи, пожарникари и др. Най – общо казано всички хора, които помагат на други хора.

Основни видове супервизия:

  • индивидуална супервизия
  • групова супервизия
  • екипна супервизия
  • частна супервизия

Професионални полета на супервизия:

  • учители, възпитатели, педагогически съветници, преподаватели;
  • социални работници, социални педагози;
  • психолози;
  • лекари, психиатри, медицински сестри;
  • полицаи и пожарникари;
  • доброволци в областта на социалната работа и др.

Условия за провеждане на супервизия:

  1. Договаряне между супервизора и супервизираните относно:
    честота на сесиите
    • продължителност
    • време
    • място
    • критерии за изграждане на група
    • заплащане на супервизора
  2. Спазване на принципите:
    • конфиденциалност
    • редовно присъствие
    • постоянен състав на групата

Супервизия - понятия

Супервизия, специализирано консултиране, психотерапия

Супервизия – Начин на тълкуване: Използва и двата начина на тълкуване като ги модифицира според основната цел – подобряване на работната ситуация

Специализирано консултиране – Начин на тълкуване: Практически и теоретични знания в професионалното поле

Психотерапия – начин на тълкуване: Знания за психотерапевтични подходи

Супервизията съчетава елементи и от специализираното консултиране и от психотерапията, тъй като тълкуването на проблемите се извършва на тези равнища. Така се създават условия за осъзнаване на собственото поведение в професията и свързаните с него чувства, както и за предприемане на конкретни действия за позитивна промяна. Супервизията използва и двата начина на тълкуване, като ги модифицира според основната си цел: да се подобри работната ситуация.

Защо се нуждаете от супервизия?

BURNOUT или синдромът на професионалното прегряване. Как да го разберем?

Като бърнаут синдром се означава състоянието на емоционално и физическо изтощение, което се характеризира с ниска работоспособност и понижаване на либидото. Заболяването се развива както заради професионални задължения, така и заради проблеми в личната сфера.

Този синдром не е просто еквивалент на изтощение. Терминът "бърнаут" идва от английски и означава „прегряване”, което добре описва вътрешната празнота и повишеното чувство на умора при засегнатите.

Състоянието, което лекарите наричат бърнаут - синдром се характеризира с три основни признака:
• емоционално изтощение,
• понижена работоспособност,
• изявена деперсонализация - чувство на отчуждение.

Бърнаут се развива постепено. Обикновено започва с екстремно силна мотивация и истинска отдаденост на работата. Ако това поведение не се възнагради подобаващо чрез признание, награда или финансово възнаграждение, би могло да се стигне до бърнаут. При него има три решаващи симптома, които са разпознаваеми за засегнатите от синдрома. Въпреки това е възможно те да бъдат забелязани първоначално от колеги или приятели.

Това е водещият симптом на бърнаут. Душевните реакции са потиснати, засегнатият се чувства отпуснат и уморен дори само, когато мисли за работата си. Усеща все по-голяма фрустрация поради това, че не може да се справим със задачите и все повече затъва в собственото си изтощение. При този синдром съчувствието, което обикновено се изпитва спрямо хората, също намалява.
При бърнаут засегнатият е възможно да бъде все още доста активен професионално, но силите и концентрацията му доста бързо се изчерпват в процеса на работа и се стига до преумора. Това е и причината работоспособността при този синдром да спада постепено, което доста често не може да се забележи. Когато се осъзнае проблемът, то най-вероятно синдромът на професионалното изтощение е напреднал.
Деперсонализацията означава чувство на отчуждение от самия себе си и останалите. Поведението в личната, социална и професионална среда се променя и често се стига до там, че засегнатият наранява хората около себе си с обидни, лични забележки. Характерна е апатичната и негативна нагласа спрямо колегите и клиентите. Появява се междуличностна дистанция и към края човек определя себе си като обвивка на собствената си личност.