Свръхотговорност

Мило момиче,
Обръщам се към теб така, защото в днешният динамичен свят имаш нужда да бъдеш спряна и да бъдеш заговорена. Днес мило момиче, си се фокусирала изцяло върху съпругът си децата, работата, може би и родителите. Опитваш се да направиш всичко необходимо за да се чувстват те щастливи. Може би си насочила вниманието си към всички детайли на ежедневието си и то те е обсебило.

Страхуваш се да не бъдеш изоставена и се жертваш заради другите, за да са доволни, за да те признаят, за да те зачетат. Или за да те валидират.

Построила си храм, в който има безупречен ред, където всяко нещо има своето място, движи се под определения график, без да има право да размърда зъбче от колелото, защото така ще разруши твоята изфабрикувана матрица.

 

СВРЪХОТГОВОРНОСТ

 

Днес ще се опитам да отговоря на най-честите въпроси, които ми задават клиенти, когато споменем свръхотговорността.

 

Защо ни се налага да контролираме всичко и всички?

От детството родителите ни възпитават, че добрият човек трябва да бъде отговорен и ни учат да носим отговорност за действията си. Ние затвърждаваме това отношение в училище, след това в университета. До тук няма нищо значимо, защото отговорността е важна черта от характера на човека. Ние трябва да научим децата си да поемат отговорност за постъпките си и да застанат твърдо зад действията си. Така трябва да бъде. Ние не искаме те да бъдат хора, които бягат и се крият зад другите. Ние несъзнателно искаме да носим отговорност не само за това, което се случва в живота ни, но и в живота на другите. Съзнателно или не, ние започваме да се месим в живота на другите. Когато детето порасне и може да обяснява действията си, ние сме отново там за да го спасяваме, не стига това, но сме „майки” и на младите колеги, които имат нужда от нашата закрила. Не можем да откажем помощ на никой. Всеки, който ни помоли. Ние ставаме свръх отговорни, към партньорите ни, защото не могат без нас, към родителите ни, към ежедневието на тийнейджъра, към кучето, към рибите...и към нас самите. Станахме изискващи. Поставихме интересите на близките над нашите. 

Нека се опитаме да разберем как да спрем да бъдем свръхотговорни и да се погрижим за живота си.

Днес ще започна да се уча да не контролирам всяка стъпка на любимите си хора. Те няма да ме оставят само защото съм ги оставил/а да живеят живота си. Ще се оттегля от тях за да припомня, че и аз съм значим/а. Че имам своето право да си почина и да помисля за себе си.

 

ОТГОВОРНОСТ И ХИПЕР ОТГОВОРНОСТ: КАКВА Е РАЗЛИКАТА?

Почти всеки работен екип има служител, който често поема отговорности извън нормалните си граници и обича да контролира действията на колегите си. От една страна отговорността е положителна черта на характера. Това е показател за зрелостта на човека, желанието му да преодолява трудностите и да разрешава ежедневните проблеми. Но често отговорността става прекомерна и преминава към „хипер“, което означава надхвърляне на нормата. Това може да се превърне в проблем за самия човек и неговата среда.

 

ЗА И ПРОТИВ  ХИПЕР ОТГОВОРНОСТТА

Не може да се каже, че свръхотговорността е определено добра или определено лоша. Това явление съчетава разрушителни и положителни аспекти, така че нека го разгледаме от всички страни. 

Свръхотговорните хора са отлични служители, на които можете да поверите всяка задача и да сте уверени в отличен резултат. Те често заемат лидерска позиция. Такива хора се характеризират с трудолюбие и инициативност. Те са дружелюбни, но в същото време са взискателни към колегите си, контролират стриктно работата им и лесно вземат важни решения.

В личния живот свръхотговорните хора се грижат за партньора си, стремят се да решат проблемите му и да го защитават. С тях е като зад каменна стена.

В същото време свръхотговорността може да се прояви по негативен начин. Поемайки повече задачи и отговорности от очакваното, човек рискува да се изправи пред хронична умора и емоционално прегаряне. Желанието да контролирате всяка стъпка на колеги, деца и партньори също не вещае нищо добро. Това може да създаде напрежение в отношенията с хората и да ги накара да искат да се възползват от свръхотговорността на човека за лична изгода.

Често свръхотговорните хора критикуват другите, изтъкват техните грешки и се разочароват. В същото време те са взискателни към себе си и склонни към самокритика. Те обвиняват себе си, ако нещата не вървят според очакванията. Те трудно се адаптират към новите условия и се дразнят от несигурността. „Не мога да ви обещая нищо“, „Ще помисля“, „ще видим“ - такива фрази са неприемливи за свръхотговорен човек. Всичко това води до стрес, който може да повлияе на вашето здраве.

 

 ПРИЧИНИ ЗА ХИПЕР ОТГОВОРНОСТ

Свръхотговорността е свързана с разрушително чувство за вина. „Вината е в основата на нашата съвест и морал“, Зигмунд Фройд. Психоаналитикът Жак Лакан смята, че вината се появява почти от раждането. 

Психолозите разграничават два вида чувство на вина:

 

1. Адаптивна вина - когато човек се разкайва за лоши дела.
2. Дезадаптивна вина, възниква от страха да не навредиш на другите, да не бъдеш отхвърлен. 

 

Така че, за да избегне това чувство, човек избутва своите желания и нужди на заден план и се стреми да направи другите щастливи. Изглежда, че се отказва от желанията си, защото се чувства виновен за тях.

 Свръхотговорността се формира като адаптационен механизъм, тоест това е опит на психиката да се адаптира към заобикалящата действителност. Помага ни да избегнем разрушителните чувства: вина, страх, безпокойство. 

Защо прибягваме точно до този алгоритъм на поведение?

Несъзнателната самоомраза, която се е формирала в семейството, може да тласне човек към свръхотговорност. Родителите могат да възпитават детето твърде строго и авторитарно, да пренебрегват нуждите и желанията му, да го наказват, че не отговаря на техните очаквания, да отричат ​​индивидуалността и да унижават личността на детето. Вече узрял, такъв човек се стреми да угоди и да помогне на всички, склонен е към перфекционизъм от една страна, а от друга страна е взискателен към себе си и към другите.

 

КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ СТЕ СВЪРХОТГОВОРЕН ЧОВЕК

Ако се разпознавате в някои фрагменти от този текст, предлагам ви да не правите прибързани заключения, а да направите кратка анкета. За да разберете дали сте свръхотговорен, отговорете на следните въпроси с „да“ или „не“:

 

• Често ли поемате чужди задачи и отговорности?
• Чувствате ли, че трябва да помогнете на вашите колеги, приятели, партньор или родители?
• Мислите ли, че никой не може да върши работата ви по-добре от вас?
• Проактивни ли сте и желаете ли да работите извънредно?
• Дразните ли се от грешките на другите?
• Чувствате ли се виновен дори в ситуации, в които не носите отговорност?
• Важно ли е за вас да планирате или предвидите всичко предварително?
• Трудно ли ви е да отказвате на другите, без да се чувствате лош човек?
• Взискателни ли сте към себе си и укорявате ли се за провал?
• Трудно ли ви е да делегирате: сигурни ли сте, че никой не може да свърши работата по-добре от вас?
• Плаши ли ви несигурността?
• Чувствате ли се тревожен, когато не можете да контролирате ситуация?

 

Ако сте отговорили с „да“ на повечето въпроси, най-вероятно сте свръхотговорни. Потърсете някой, който може да ви помогне.

  

КАК МОЖЕМ ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ХИПЕР ОТГОВОРНОСТТА

Ще ви предложа много общи съвети, но ви насърчавам да се свържете с психотерапевт, защото само в консултации могат да се разгледат детайлно блокажите, които ви съпътстват.

 

Поддържайте личните граници

Ясно определете границите на своите правомощия и правомощията на други хора, помнете какви отговорности са възложени на вас и какви отговорности са възложени на вашите колеги или близки. Опитайте се да действате само във вашата зона на отговорност и се стимулирайте да казвате „не” когато другите се опитват да прехвърлят проблемите и задачите си върху вас.

 

Съсредоточете се върху вашите желания и нужди

Цял живот се грижите за комфорта на другите, забравяйки за себе си. Проследете в момента какво искате и как да го реализирате. Вземете лист хартия и химикал, запитайте се: „Какво искам да ми се случи по-добре, отношенията, кариерата, свободното време?“ - и го запишете подробно. Така ще върнете фокуса върху личността си, а интересът към желанията на другите хора ще отслабне.

 

Дайте си разрешение да правите грешки

Дайте си негласно право да правите грешки, което ще допринесе за по-лоялно отношение към себе си и околните. За да се справите с чувството за вина, което възниква след провал, опитайте се да потърсите положителни моменти в негативните преживявания. Можете да опишете конкретна ситуация и да се възползвате от нея точка по точка. Ако се научите да устоявате на провала и да се фокусирате върху успеха, ще станете по-малко тревожни.

 

Забележете вашите постижения

Това упражнение ще ви помогне да подобрите самочувствието си. Водете дневник на собствените си успехи и победи. Всеки ден записвайте постиженията си, отбелязвайте какви положителни качества и умения имате. Следете за моменти, когато критикът във вас се включва и си кажете: „Какво би ми казал близък приятел, който ме обича и вярва в способностите ми?“ Благодарете си.

 

Вярвайте в другите хора

Празнувайте успехите им на глас. Признайте, че хората около вас могат да вършат работата си също толкова добре и поемете отговорност за собствените си действия.

 

Въпреки факта, че свръхотговорността съдържа дълбоки причини, можете сами да се освободите от това явление. Укрепете самочувствието си, научете се да делегирате и да се доверявате на хората – и много скоро ще се почувствате по-уверени, енергични и свободни.