Емануил

Днес съм на 45 години и съм предприемач. Имам собствен бизнес. Участвам като сътрудник в още няколко фирми. Имам приятелка, която обичам и ме подкрепя във всички мои планове. Печеля добре и знам, че за моят живот и моето щастие, отговорност имам само аз.

Но не винаги е било така.

Ще ви разкажа как стигнах до моята трансформация.

 

Най-тъжният спомен, оставил отпечатък от моето детство е когато бях на 10 години. Спомен, който ме преследва години, растях с него и ме придружаваше навсякъде. Този спомен стана спътник в живота ми и ми създаде блокажи в бъдещето.

 

Баща ми беше пиян в една от многото му “забавни” вечери, заобиколен с още толкова пияните си приятели. Събуди ме в най-сладкият ми сън и започна да ме блъска в леглото. Тогава леглото ми беше желязно с железни пружини. Крещеше ми - „боклук, от теб нищо няма да излезе“, викаше а тези думи кънтяха в ушите ми, думите, които изговарях не стигаха до него „татко, аз съм само дете“. Нито сълзите, нито думите ми можеха да променят нещо. Онова, което чувах беше, че съм боклук и смехът на приятелите му. Не получих защита нито от майка си, нито от по-големият ми брат. Бях сам.

 

Не знам какво е глад ли? Бях на 15 години, когато баща ми ме изгони от дома, спях на автогарата на една пейка няколко дни.  Прибра ме една жена, ще я нарека Светулка. Не само хлебарките обичат мрака, светулките също.

 

Може би някой ще попита къде е била майка ми в това време? Може би заета да оправя собственият си живот с баща ми. Нея я нямаше нито на рождените ми дни, нито на празници. Беше физически в дома, но никога не ми направи торта. В днешно време, ми се обажда месец преди рожденият ми ден за да ми честити. А на баща ми всяка година му припомня моята приятелка. Но да се върна на майка ми. Тя има две деца от двама различни бащи. Моят по-голям брат беше и е нейният любим син. Той никога не е гладувал, защото беше любимец и на баба ми и дядо ми по майчина линия. Той никога не е бил лишаван от дрехи, а аз носех едни и същи скъсани и зашити от мен панталони. Брат ми беше някой, а аз никой!

 

Представете си какво е за едно дете да преживява с родители, които са незрели да отглеждат деца. Каквито и да са те, родни или приемни. Родители, които самите те незнаят за какво и защо са заедно. Родители, които не носят отговорност за действията си. Майка, която е избрала себе си, и баща, който пие, ходи по жени, не се прибира и не се интересува от детето си. Семейство няма.

 

По-късно разбрах, че съдбовният ми момент е бил на 15 години, когато баща ми ме изгони и аз не се прибрах в дома си никога. Започнах работа, с добри доходи, сключих брак на 18г., на 19г. вече бях баща, неопитен, незрял, но баща. Разведох се след няколко години, но никога не изоставих детето си, правих за него онова, което разбирам и мога. Знам, че бях по-добър родител от моите, знам, че направих повече за детето си, от това, което получих. Днес детето ми е със прекрасно семейство, има си свое дете и работа, която обича.

 

Срещата ми с ПРОМЯНАТА. Така я наричам, моята приятелка и моята глътка живот.

 

Бях един сърдит човек, който мразеше всички - живота, хората, света, себе си. Мразех всеки един ден - изгрева, залеза, слънцето, дъжда. Единственото нещо, което правех е да работя и когато се изморя пак да работя. Постигнах много, построих си къща, създадох три работни площадки, наех си персонал, но не бях щастлив. Убивах се, защото приличах на него – на баща ми. Мразех се защото знаех, че му се доказвам и се наказвах всеки ден с много, много работа. От години живея с паник атаки. Имах много приятелки, но нито една не беше мой партньор.  Сутрин си казвах добро утро с думите му „боклук, нищо няма да стане от теб“ и вечер отново с тях си пожелавах лека нощ. Несъзнателно бях като него – вечно сърдит и неприемащ. Мразещ всички и всичко. Никога не одобрявах, дори това, което постигах.

 

Един ден в сервиза ми дойде моята Промяна, дойде глътката живот, въздуха, от който имах нужда точно в този момент, в този час и в тази секунда. Тя беше като слънцето застанало пред мрачният ден и чака дъжда да премине за да затопли земята.

 

Промяната ми нахлу в живота, но бавно и постепенно ме научи да се усмихвам, научи ме да дишам, да се радвам. Научи ме, да оценявам. Научи ме, че щастието ми зависи от мен. Промяната беше психолог.

 

Днес съм свободен не ОТ, а ЗА, защото никой не може да пречупи моята морална съвест. Днес живея, развивам се, имам нови планове, постигам стари мечти. Днес имам криле. Днес имам промяната. Днес имам свободата и свободната воля. Днес имам избора. Знам, че съм личност и нося ценността с мен. Знам, че не съм жертва, нито на родителите си, нито на детството, нито на околния свят, нито на съдбата. Днес съм строител на моят живот. И го строя през свободата на личността. Защото аз съм уникален и животът ме е призовал. Да бъда тук и сега и да давам любов, а не да я търся. Знам, че любовта е тази, която променя, но можеш да я получиш, само, ако я даваш. Промяната ми каза, че можеш да бъдеш това, но можеш да бъдеш и друг, аз избирам как да изхабя живота си. Можеш да бъдеш свободен и да живееш през свободата, а не през ограниченията. Промяната ме научи, че в живота отговаряш с действия. Никой няма да дойде и да те дръпне, ако сам не намериш за какво да го направиш. Никой не е отговорен за твоя живот и никой няма да ти пречи, ако си избрал да бъдеш сърдит на себе си и на целият свят. Но ако избереш щастието, тогава си свободен, не само да живееш по-леко, но и да променяш. Тогава Всемира е отворен за теб и нямаш прегради, нито за мечтите си, нито за действията си. Тогава идва смисъла. „И най-безсмисленият живот е изпълнен със смисъл. Винаги има свободно пространство, за което ние трябва да се борим“.

 

Промяната ме научи, че имаме свободна воля, воля за смисъл и смисъл в живота. Няма ли свободна воля, няма личност. Че любовта може да се развива само в контекста на свободата.

 

Днес имам любовта.

 

 

Всяка прилика с действителни лица е случайна и неволна