Логотерапията е третата виенска школа, предшествана от психоанализата на Зигмунд Фройд като първото и индивидуалната психология на Алфред адлер като второто виенско училище по психотерапия. Логотерапията е създадена от Фиктор Франкъл (1905 - 1997), психиатър и невролог, преживял четири контранционни лагера. Автор е на една от най-влиятелните книги в света „Човек в търсене на смисъл“. Логотерапията е фокусирна върху търсенето и намирането на смисъл в човека. Франкъл казва, че: „Няма житейска ситуация, която да е наистина безсмислена“. Логотерапията насърчава себе – решителността на хората.
Хората често приемат без съмнение щастието, което животът им е приготвил. Те приемат всичко за даденост. Копнежът да искаме да разберем нещо често се усеща само когато животът е станал крехък, когато животът е излязъл от кулата. Хората първо питат „защо“? не е ли всичко безсмислено и безцелно?
„Малки истории за големи“ има за цел да преведе човека от кризите, болестта и болката обратно в живота и да придаде смисъл на преживяното. Възможностите за нови шансове за живот са скрити в тези спадове. Значимите неща, извадени от контекста, за момент изгубват значението си. Ние чувстваме в сърцата си какво е правилно, какво се иска от нас сега, в този момент. Не можем да позволим на някой друг да ни представлява в тази реализация, защото имаме отговорно отношение към живота си и към ситуацията.
В логотерапията ние целим кризите в живота да не са просто спадове. Те кризите могат да бъдат възможности.
Рубриката Малки истории има за цел да покаже как работи логотерапията… и да помогне на страдащия да придобие смисъл и да търси нови възможности.
Наблюденията ми показват, че все още стои преграда между човека и психотерпията. Ще се опитам да пречупя нагласата на човека и да му покажа, че ходенето при психотерапевт може да бъде преминаване от другата страна на вратата. Там където има нови възможности. Да преминем там където човекът е спрял и не може да продължи сам.
В "Малки истории" всяка прилика с действителни лица е случайна и неволна.
Хората често приемат без съмнение щастието, което животът им е приготвил. Те приемат всичко за даденост. Копнежът да искаме да разберем нещо често се усеща само когато животът е станал крехък, когато животът е излязъл от кулата. Хората първо питат „защо“? не е ли всичко безсмислено и безцелно?
„Малки истории за големи“ има за цел да преведе човека от кризите, болестта и болката обратно в живота и да придаде смисъл на преживяното. Възможностите за нови шансове за живот са скрити в тези спадове. Значимите неща, извадени от контекста, за момент изгубват значението си. Ние чувстваме в сърцата си какво е правилно, какво се иска от нас сега, в този момент. Не можем да позволим на някой друг да ни представлява в тази реализация, защото имаме отговорно отношение към живота си и към ситуацията.
В логотерапията ние целим кризите в живота да не са просто спадове. Те кризите могат да бъдат възможности.
Рубриката Малки истории има за цел да покаже как работи логотерапията… и да помогне на страдащия да придобие смисъл и да търси нови възможности.
Наблюденията ми показват, че все още стои преграда между човека и психотерпията. Ще се опитам да пречупя нагласата на човека и да му покажа, че ходенето при психотерапевт може да бъде преминаване от другата страна на вратата. Там където има нови възможности. Да преминем там където човекът е спрял и не може да продължи сам.
В "Малки истории" всяка прилика с действителни лица е случайна и неволна.
Имало едно време... Вътрешно дете
Имало едно време мъж и жена, които били много влюбени. Създали семейство и не след дълго се е родило едно красиво момче, дали му и красиво име. Имало една особеност в това семейство...
Емануил
Днес съм на 45 години и съм предприемач. Печеля добре и знам, че за моят живот и моето щастие, отговорност имам само аз.