ВИДОВЕ СЕМЕЙСТВА

Имайки предвид ситуацията, която ни очаква и втората вълна на затваряне заради Covid - 19, се очаква много хора да останат в домовете си. Тази ситуация плаши много хора. И особено тези, които имат проблеми в семействата си - често тези хора са социално тревожни или имат паник атаки, депресивни състояния, ОКР и др., но те не са се формирали без причина. Много често казвам: "Всичко тръгва от детството" .

Но нека започнем отначало на пътя към себепознанието. 

Днес ви представям първата си лекция Видове семейства

Патриархално семейство - в структурата на патриархалното семейство има строга йерархия. В този модел светът на мъжете и светът на жените са ясно разграничени. Жената няма право на глас, не взема решения и не носи отговорност. Много често тя остава и като домакиня, без да се развива и да работи. Често се наблюдава, че жената остава подчинена дори и на по-големите деца, ако са от мъжки пол. Децата от женски пол също нямат думата, често те не продължават образование (остават със средно образование). Отглеждани в такъв модел на семейна система, децата имат занижена самооценка. Трудно се изразяват, те често остават на една и съща позиция. Трудно им е да разрешават проблеми. Предпочитат други да поемат отговорност. Често вече възрастните, израснали в такова семейство не постигат резултати. Аз-а е изключително занижен. Съществувт само претенциите на мъжката фигура. Възможно е в такова семейство да има и агресия под формата на домашно насилие. 

Има семейства, в които има матриархат - ако в първото семейство където има патриархат момичето не осъзнава своята женственост, то в матриархата е извадена на нивото на култ. В такова семейство жената е поставена на трон, където управлява. Много често управлението ѝ е агресивно и то не само към мъжа си, но и към цялата къща. Такъв тип жени могат в даден момент да обвинят, че са се пожертвали и са си дали целият живот за (пример) отглеждане на децата или заради кариерното развитие на съпругът си. Израствайки в такова семейство, децата започват да чувстват, че са длъжни и да се жертват заради другите. Много често те не поставят себе си и нуждите си на първо място, а нуждите на другите.Често те поемат по-голяма отговорност, отколкото е необходимо. В матриархален тип семейства майката управлява финансите на домакинството, тя определя кой колко ще похарчи. Единствено тя взема решение за големите покупки. Не се доверява на останалите членове на семейството, не им поставя задачи, често смята, че не могат да се справят. В матрирхалният тип семейства има строг контрол и отчетност. 

Друг тип нарушени системи са, когато има Категорични правила - Бащата печели пари, а майката отговаря за дома. В тази структура често за дома отговаря и голямата дъщеря, която остава за да се грижи за домакинството и по-малките си братя или сестри. Тя се жертва заради всички останали. Такива семейства все още има в малките населени места и често на балканите. Съществуват много строги правила (Амишите или племенни отношения).  Ако някой поиска да излезе от строгите правила, тогава той се наказва от цялата система. Няма право да учи, ако не му е отредено и не е от малките деца. Тези деца живеят в рамка. Когато се отделят от системата, такива деца или възрастни нямат умения за гъвкавост, автономност или адаптивност. В тях има страх за поемане на инициатива. Те винаги се боят, че ще бъдат наказани. Често тези вече възрастни пренасят поведението си в другите си семейства. Момчетата заживяват в матриархален свят, а момичетата в патриархален. Обикновено това са големи фамилии, където семейството и разширеното семейство живеят по един покрив. Понякога това са две или три семейства с разширеното семейство (баба и дядо, прабаба и прадядо). Решенията се вземат от старейшината на фамилията, без значение дали е мъж или жена. 

Следващ вид нарушения са там където има повтарящи се конфликти - Това са семейства, в които често има скандали. Комуникацията съществува само и единствено през скандалите и караниците. Това са неконструктивни диалози, защото никой не чува другият. Детето, което излиза от такова семейство, създава непрекъснато конфликти, не само със своят партньор, но и със всички останали. Агресията за него става способ за сваляне на напрежението или за постигане на резултати. Случва се така, че деца живеещи в такъв тип семейство да напуснат рано семейсната система и по-често да се изместят да живеят в друг град. 

Следващ тип семейни взаимоотношения са Слияние - Това са семейства, в които не се говори от Аз - а, а от НИЕ. "Ние сме на лекар", "Ние ще кандидатстваме", "Ние сме приети в това училище", "Ние сме болни", "Ние сме гладни" и т.н. Децата, които се отглеждат в такива семейства не могат да се сепарират (да се отделят) от своите родители. Аз имам мъж и деца, но моето семейство са моите родители. Такива отношения са много токсични, защото децата започват да отглеждат родителите си, да имат повече отговорности към тях. Такива деца могат да имат вече техни семейства, но да се съобразяват изцяло с родителите си. Всяка сутрин да отиват при своите родители и да закусват с тях, защото те вече са болни и стари. Такива родители нямат ресурси за справяне. Не могат да поемат отговорност за живота си, когато децата вече са излелзли от дома им. При тези семейства децата стават емоционални заместители. Разговорте са само около децата. Възможно е да са останали заедно заради децата, дори и техните отношения да са приключили отдавна. 

Следващата дисфункционална семейсна система е Затворена семейна система - в такъв тип семейни отношения всички са си самодостатъчни. Нямат социални контакти, приятели, не се организират събития. Никой външен няма право да влиза вътре и да разваля редът на това семейство. Всички празници се празнуват от принадлежащите на семейството, никой друг. Децата не играят с други деца, а само с тези, които са в дома. Нямат приятели. Обикновено майката изпълнява всички роли - на приятел, сестра и т.н. Последствията от тези отношения са създаване на емоционална зависимост, социална тревожност. В тези системи детето отговаря за щастието на своите родители, отредена му е ролята да отговаря за всеобщата хармония. За такъв тип деца светът е опасно място и те стават социално изолирани. Трудно биха могли да създадат свои семейства. 

Следваща тема: Емоционални дефицити